Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06 16:45 - Денят,в който разбрах
Автор: nepoznatoto Категория: Лични дневници   
Прочетен: 183 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 20.06 10:55


  

                  ДЕНЯТ,В КОЙТО РАЗБРАХ - I ЧАСТ

                                                                                                               image

            Компютърът отдавна се е превърнал в нещо повече от необходимост.Някои казват,че са успяли в живота,благодарение на него.Други казват,че животът им се е превърнал в катастрофа заради него.
    Днес ще ви запозная с млад студент,който като милиони други търси щастието си в глобалната мрежа.
    Историята,която ще прочетете се базира на истински събития,случили се през 2008 година някъде в Северна Америка.


     Не беше спал добре тази нощ.
Мислите за непознатото момиче не му даваха покой от самото начало.Коя беше тя? Имаше нещо загадъчно в нея,нещо което сетивата му не успяваха да уловят.
     Алекс не забеляза кога пристигна приятелят му.Едно изречено "Как си ?" го измъкна от дълбоките мисли.
                 - Здравей.Добре съм,ти как си? 
                 - Виждам че отново си имал тежка нощ - отговори на свой ред Ричард като придърпваше стола близо до себе си.
     Сервитьорката не закъсня с горещото кафе,нито пък с любезната си усмивка.
                 - Заповядайте - учтиво каза тя.
                 - Благодаря - отвърна Ричард,докато Алекс изваждаше стария си лаптоп от раницата.
                 - Ето,виж - каза той и продължи - Виж,не е ли някак си пестелива и оскъдна в това,което пише?
    Ричард хвърли поглед върху няколкото реда с кратки изречения и каза:
                 - Не знам.Не мога да преценя.Все-пак ти си пишеш с нея,не аз.Да -  пестелива е на думи,но какво от това.Може би така е по-добре,не знам.
                 - Ще играем ли футбол след лекциите.Имам да ти връщам - отклони в друга посока разговора Алекс.
                 - Не,извинявай.Тази вечер с моето момиче имаме излизане и няма да мога - отговори Ричард. - Ти още не си я видял.Кога ще пием кафе заедно,за да ви запозная?
                 - Скоро,обещавам.Да минат изпитите и тогава - каза Алекс и повика сервитьорката за сметката.
    Алекс и Ричард бяха приятели от години.Учеха в един и същ университет.Споделяха еднакви интереси и най-много ги влечеше информатиката и футбола на малки вратички.Ричард отскоро имаше приятелка а Алекс смяташе,че е загуба на време да търси своята поне докато още не е завършил университета.Ето затова напоследък беше толкова умислен - една нощ случайно започна кореспонденция с непознато момиче.Тази кореспонденция му се струваше странна.Момичето нямаше име,нито снимка на профила си,а вместо това беше сложила едно "Аз съм".До какво ли щеше да доведе това странно запознанство?
    Гъсти облаци запълваха вечерното небе.
Алекс пишеше домашната си работа на лаптопа и не чу кога майка му влезе в стаята.
                 - Почини си малко,момчето ми - не се уморявай толкова,рече тя.
                 - Не,мамо - отговори той.Не съм изморен,а просто искам да приключа по-бързо с домашното за утре.Какво има за вечеря?
                 - Пиле с картофи на фурна и флан за десерт.Ако искаш още нещо ми кажи да приготвя,но ти все-пак си дай малко почивка - отговори тя и продължи - Знаеш ли че баща ти се прибира в Неделя?
    Бащата на Алекс работеше като търговски представител на голяма компания в Канада и отсъстваше с години.Майка му често говореше по телефона с него и тайно се надяваше скоро да се прибере.
                 - Пристига с късния полет и бих искала ти да отидеш да го посрещнеш.Знаеш,че постоянно пита за теб и ще се радва много да те види на летището.
                 - Не мога,мамо.Имам доста да уча.Нали знаеш,че в Понеделник е най-трудния ми изпит в университета.Съжалявам - отвърна той.
    Вечерята наистина беше много вкусна и Алекс имаше чуството че е попрекалил с пилешкото.Усещаше тежест в стомаха,но се надяваше да му мине.Седна отново пред лаптопа и докато нагласяше удобно стола,чу онзи характерен звук за ново съобщение.Това беше тя - странното момиче от интернет.Намести добре очилата си и зачете:
                - Тук ли си - пишеше тя.
                - Да,тук съм.Как си ? - попита Алекс.
                - Търся мъже в този час.
                - И защо?
                - Защото не успях да ги разбера никога тези мъже - отговори момичето.
                - Личи си,че не ме познаваш.
                - Уморих се да те каня да се видим,а ти все да отказваш - написа тя.
                - Опасна си.В момента уча.Чао - отговори той и изключи лаптопа.
   Трябваше му време.Време да помисли добре с какво се захващаше и вероятността от нещо неприятно или нещо,което не би искал да му се случва.Реши,че за тази вечер това беше достатъчно.Въпросите,които не му даваха покой отново се върнаха - Коя е тя? Защо нямаше име и снимка? Криеше ли нещо и защо точно на него пишеше? Защо винаги късно през нощта?
   Скоро натрупаната умора натежа на клепачите му и той заспа.
   На другия ден Ричард го чакаше в градинката на университета.Когато го видя да идва се провикна:
                - Приятелю,имам добра новина.
                - И каква е тя ?- усмихнато попита Алекс.
                - Решихме да те поканиме на вечеря с приятелката ми.Аз много й говорех за теб.Трябва да приемеш този път.Избрахме японски ресторант заради любимите ти панирани калмари - засмя се Ричард.
                - Уфф.Съжалявам приятелю.Нека го оставим за края на следващата седмица.Не забравяй за изпитите - уклончиво отвърна Алекс и по лицето му се виждаше,че наистина съжалява.
                - Обещаваш,че в края на другата седмица най-сетне ще приемеш да вечеряш с нас,нали - продължаваше да настоява Ричард.
                - Разбира се - прегърна го Алекс и се запъти към паркираната си отвън кола.
   Вечерта майка му го подсети,че на следващия ден трябва да отидат на погребение на техен близък.Всички от фамилията щели да бъдат там и затова трябвало да отидат.Не беше очарован,но просто нямаше как да откаже.Мразеше погребенията.
   Денят беше доста горещ,нещо нормално за средата на месец юни.Параклисът в гробищата не успяваше да побере всичките тези хора.Две опашки от присъстващи стигаха почти до изхода,който беше съвсем наблизо.Тъмните дрехи,повечето в черен цвят утежняваха още повече положението на чакащите под парещото слънце.Жените се спасяваха донякъде с ветрилата си,но мъжете едвам дишаха тежкия въздух.
   Алекс чакаше в края на опашката от хора и вече беше загубил надежда,че някога ще дойде неговият ред.Как само мразеше да чака на опашка и да присъства на погребения.Чакайки умислен и ядосан изведнъж нещо привлече вниманието му.
На изхода на гробищата стоеше младо,красиво момиче,облечено изцяло в черно.Тя гледаше право в него и не отместваше поглед.Имаше прозрачно-сини очи и почти червеникава коса.
   Някаква невидима сила сякаш дърпаше Алекс към изхода и в момента,когато застана пред нея машинално извади визитка от джоба си.Тя протегна нежно-бялата си ръка и я взе.След това леко се усмихна и си отиде.Той още няколко мига се взираше в мястото,на което се намираше тя.Коя беше? Защо гледаше в него? Защо изчака да й даде своята визитка? Защо,защо ...
   В този миг майка му го хвана под лакътя и го поведе към параклиса.Така поне за момент въпросите изчезнаха от мислите му и го оставиха на спокойствие.
   Вечерта,почти забравил за емоциите от деня Алекс караше колата си към спортния комплекс на университета,за да играе футбол на малки вратички.Последният път неговият отбор беше загубил и по неписано правило той и съотборниците му бяха платили почерпката след мача.Сега беше решил да победят на всяка цена.Не заради парите,а заради шегите след това.
    Няколко пресечки преди да стигне мястото колата внезапно спря.Той опита да я накара да заработи отново,но напразно.Добре че това се случи в тиха уличка и нямаше много движение.Не разбираше от механика,но отиде и погледна под капака - всичко си беше наред.Странно тогава защо не включва!
И в този момент някаква невидима сила сякаш го поведе напред към тясна,мизерна уличка със стари,олющени сгради.Нямаше никой на тази улица.Времето сякаш беше спряло,не се чуваше и никакъв звук.Скоро спря пред стара,прогнила дървена врата със счупена ключалка.Той бутна тази врата и влезе в изоставена,мизерна къщичка със счупени прозорци и мухлясали стени.Обиколи като в транс всички помещения и излезе.Лицето му не издаваше никаква емоция.Не разбра дори кога е успял отново да влезе в колата си.Завъртя ключа и тя запали.
   Какво се беше случило? Не искаше и не можеше да мисли в този момент.
   Часовникът на стената показаваше полунощ и Алекс с натежали от умора клепачи се готвеше да си ляга,когато изведнъж чу онзи звук.Беше тя:
                    - Как си?
                    - Добре,благодаря! Как се казваш - написа Алекс.
                    - Сара.
                    - Фамилиното ти име как е? - продължи той.
                    - Донован - отвърна тя и продължи - ще се видим ли?
                    - Спокойно има време - написа Алекс и изключи лаптопа си.
   Умората и емоциите от деня не му позволяваха да остане буден.Искаше час по-скоро да заспи.
   Следващият ден измина бързо и неусетно.В университета се шегуваха с него,че отново е загубил на футбол и отново е платил сметката с неговите съотборници.Не обръщаше много внимание на тези закачки като отговаряше,че винаги има следващ мач.По пътя към дома се отби в една книжарница,за да си поръча нова книга.Казаха му да мине да си я вземе след два дена.Предварително я плати и се прибра у дома.
   Наближаваше полунощ и той отново стоеше пред лаптопа.Нещо му подсказваше,че тя ще се появи и не сбърка.Точно в полунощ чу онзи звук и видя на екрана дълго чаканите букви:
                    - Здравей.Как си?
                    - Чаках те - написа той.
                    - Аз също.
                    - Предполагам,че можем да се видим - нетърпелив беше Алекс.
                    - Утре - кратко отговори тя.
                    - Къде?
                    - На същото място,на което се видяхме - на гробищата.
                    - Добре ли си?- стреснат отвърна той -Защо на гробищата,ще умра от страх.
                    - В 19 часа на входа на гробищата.Ще те чакам там - написа тя и се изключи от разговора.


                                                       Очеквайте продължение
   


             



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nepoznatoto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9653
Постинги: 8
Коментари: 11
Гласове: 27
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031