Постинг
07.03.2022 19:19 -
Историята за отвличането на Хулио Платнър от извънземни
Хулио Платнър е фермер и бизнесмен от Уинифреда.Той преживява кошмарен инцидент след посещение в имението на свой приятел.
(1).jpg)
По това време Уинифреда е селище с 1700 жители,което се намира на 670 километра от Росарио и на 45 километра северно от Санта Роза,столицата на провинция Ла Пампа,Аржентина.
Подобно на повечето жители на малкия град,Хулио Платнър,тогава на 33 години,се посвещава на бизнеса с отглеждане на зърно.Той е нормален човек,който рядко чете новините.
В следобеда на 9 август 1983 г. Хулио Платнър посещава имението на Антонио Фишър,намиращо се на около 10 километра от Уинифреда,заради продажба на зърнени култури.Те провеждат приятелски разговор,който продължава по-дълго от очакваното.
Около 19:30 ч. Платнър решава да се прибира у дома.Фишър го придружава до мястото,където е паркирал камиона си и преди да тръгне,той моли Платнър да се увери,че е заключил портата след себе си,за да не избягат конете от имението. Докато фермерът се насочва към изхода на имението,той вижда светлина сред дърветата,но я пренебрегва.Когато стига до портата,слиза от камиона,за да я затвори и изведнъж ярка светлина го заслепява,която изглежда като искри от заваряне и издава звук като турбина.
Инстинктивно той се опитва да покрие лицето си с дясната ръка,но губи съзнание. Когато идва на себе си,Хулио разбира,че е върху носилка или стол,подобен на този,който използват зъболекарите.Заобиколен е от четири същества,които го наблюдават отблизо.
(2).jpg)
Вижда,че стаята е просторна и сферична,без забележими ъгли,а стените изглеждат като с изолация,защото в определени части забелязва нещо като пакети. Мястото е добре осветено,но мъжът не може да идентифицира източника на светлина.Вдясно има почти непрозрачен прозорец,който не показва подробности зад него.
Платнър има усещането,че е останал в тази стая за около 5 минути.Създанията,които са до него,имат антропоморфна форма,с височина около 1,60 – 1,70 метра.Две от тях са пред Платнър,а другите две – малко зад него,от двете му страни.
Едно от съществата има гърди,така че Платнър го идентифицира като жена.Тя държи дясното му рамо с лявата си ръка.Очите на съществата са големи,кръгли,неподвижни,нямат клепачи и не се намират в кухина,а стърчат от лицата им.
Платнър казва,че в центъра на всяко око има още по едно око.Устните им са тънки,подобни на човешки,а носът е плосък и има две малки дупки.Движенията им са плавни и бавни.Това дава на Хулио усещането,че се плъзгат,вместо да вървят.Към телата имат прилепнали костюми със сиво-зелен цвят,но му създава впечатление,че са интегрирани в кожата без шевове или ръбове.
Платнър се опитва да комуникира,но не може да издаде никакъв звук,нито чува какво казват съществата,когато движат устни.Женското същество телепатично го информира,че може да разкаже на другите какво се случва с него,но го уверява,че не всеки ще му повярва.Второ съобщение го призовава да се успокои.
Хулио си спомня пълната тишина,нормалната температура,и че не усеща ръката, която е на дясното му рамо.В един момент той се опитва да стане,но главата му се удря в преграда,която не може да види.Той споделя:
„Това беше стая … донякъде сферична,покрита със стенни покрития,каквито никога не бях виждал преди.Беше светло като ден,но не можех да разбера откъде идва светлината,защото нямаше нищо – нито крушка,нито лъч,нито източник. Беше светло,много светло,с чувство на спокойствие.Това почти те кара да искаш да прекараш остатъка от живота си там.”
Той не си спомня да е ударен,но се чувства парализиран.
Гледайки собственото си тяло,мъжът разбира,че са свалили сакото и пуловера му.Все още е с часовника на ръката си и ризата,но ръкавът на лявата му ръка е вдигнат. Женското същество държи лявата си ръка на дясното му рамо,а другите създания слагат върху лявата му китка прозрачна тръба от около 20 сантиметра,с гъвкав край,завършващ в сфера.След това преместват обекта по повърхността на ръката му и спират в лакътната ямка.Тръбата се пълни с кръв до половината,а Платнър е принуден да се изправи.Последното нещо,което си спомня е,че тогава съществата внезапно изчезват.
Фермерът идва в съзнание в камиона си,седнал с ръце на волана.
Изминали са около 45 минути от светлината,която го заслепява.Той си спомня:
„Нищо не ми липсваше.Часовникът беше на ръката ми и отново бях напълно облечен.Дори якето ми беше закопчано наполовина както преди.Това е нещо,което привлече вниманието ми,защото ципът имаше дефект и беше трудно да се премести. Ключът беше на мястото си,но двигателят беше изключен,както и фаровете,които бяха включени преди това.Колата тръгна гладко.”
.jpg)
Той веднага разпознава пейзажа и разбира,че се намира на черен път,близо до портата на имението на Фишър.Спомня си,че Фишър го е помолил да я затвори,така че се връща на мястото,за да изпълни молбата му. Платнър казва,че след като е излязъл от камиона,осъзнава странното преживяване,през което е преминал.Застава пред фаровете на камиона и вижда,че има следи по лявата си ръка,от където са му взели кръв.Той се качва в камиона и се връща във фермата си в Уинифреда.Пристига там около 20:30 ч.,но не казва на колегите си какво му се е случило.Остава там до 21:00 часа и след това се прибра у дома.
Жена му забелязва,че е разстроен и настоява да разбере какво се е случило.Платнър й разказва за инцидента.Тя го съветва на следващия ден да посети семейния лекар Адолфо Писаро.Д-р Писаро изследва белезите и установява,че нараняването на китката изглежда като обикновена драскотина,а белегът в кубиталната ямка е от пункция във вената,подобна на тази при взимане на кръв. Лекарят смята,че пункцията не е направена с обикновена спринцовка,тъй като се виждат няколко малки дупки,а следите по повърхността не показват признаци на хематом. Д-р Адолфо Писаро казва:
„Бях впечатлен …,дупките изглеждаха по-малки от тези,направени от игла,без значение колко е тънка тя.Сякаш нещо е засмуквало,без да е вкаран твърд или метален предмет. Това е впечатлението,с което останах.Няма проливане на кръв,тоест,когато вземането на кръв е направено неправилно, когато вената е неправилно пробита,остават някои очевидни хематоми.Няма абсолютно никакви признаци за това.Да кажем,че всичко е направено правилно – белегът не беше и от правилно извършено вземане на кръв. Сред медиците е напълно приемливо да се наложи да се намира вената два пъти при пълен човек.Странно е обаче,че вената не е търсена отново,а със сигурност има трудност при достъп до вените на Хулио, който е пълен.И не мисля,че са теглили само кръв … Забелязах,че той е много сигурен в себе си,може би донякъде развълнуван,но ме впечатли колко искрен изглежда,като някой,който е претърпял наистина това преживяване.Имаше белезите на истинско събитие,реално.“
Хулио Платнър все още живее в родния си град Уинифреда,където се случва инцидента.Той е женен за Мария Ева Шрайбер,баща е на Ариел,Мигел и Диего,и дядо на Фиама,Фелипе,Камила и Мартин.
.jpg)
Той споделя:
„Няма проблем ако някой иска да чуе моята история и не ме интересува дали ми вярват или не.Исках да говоря с тях, да ги попитам кои са,какво искат,но разбрах,че когато се замисля,получавам незабавни отговори телепатично. Казаха ми да бъда спокоен,казаха, че това,което ми се случва,е нещо обичайно в света.Животът ми изобщо не се промени,продължих да работя,да си правя нещата. Мисля,че има цивилизации,много по-напреднали от нашата,и че някак си ни гледат,гледат ни,изучават ни и може би един ден ще се появят пред света.Не,не чакам това.Понякога хората ме питат дали аз съм човекът от случая с НЛО,понякога изследователи на НЛО се връщат при мен и искат моите показания.Това не ме притеснява.Аз знам какво преживях …“.
Следвайте "СВЕТЪТ НА НЕПОЗНАТОТО" във Фейсбук.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 65
Архив
