Ватиканската църква (или римокатолическата църква) има дълга история на поквара и измама.    Освен, че преди няколко века, буквално е извършила актове на открит геноцид срещу катарите, сега има сведения, че злоупотребява с деца. Някои смятат, че със сигурност това е една от най-корумпираните организации в историята.    През 1611 г., Библията е преведена от латински на английски език.
Тогава, тя е съдържала общо 80 книги. Последните 14 книги, които днес са изчезнали, съставляват края на Стария Завет и са както следва:

          • 1 Esdras
          • 2 Esdras
          • Tobit
          • Judith
          • The rest of Esther
          • The Wisdom of Solomon
          • Ecclesiasticus           • Baruch with the epistle Jeremiah
          • The Songs of the 3 Holy children
          • The history of Susana
          • bel and the dragon
          • The prayer for Manasses
          • 1 Maccabees
          • 2 Maccabees

   През 1684 г., всички тези книги са премахнати от всички версии на Бибилията, с изключение на изданието от 1611 г., което е първото издание, преведено на английски език.    В това първо издание, също така се открива, че името на Исус е изписано IESUS и се произнася Yahushua. Така че, защо всички продължават да го наричат ​​Исус, когато буквата J тогава дори не е била използвана?    Една от тези книги, които са особено интересни, е „Мъдростта на Соломон“. За тези, които не знаят, Соломон е един от най-легендарните герои в Библията. Той е син на Давид и се твърди, че е най-мъдрият човек, който някога е живял на Земята. Рисуван е до голяма степен като доброжелателна фигура. Но това, което пише в тази книга, ни кара да поставим под въпрос всичко, което ни е било казано и сме вярвали в него.    Прочетете следния откъс от „Мъдростта на Соломон 2:1-24″:

1. За нечестиво казаните разсъждения сами със себе си, животът ни е кратък и досаден. За човек няма лекарство, нито е имало известен човек, който да се е върнал от гроба.
2. Защото ние сме родени и ще бъдем отсега, сякаш никога не сме били. Защото дъхът на ноздрите ни е като дим и малката искра в движението на сърцето ни.
3. Който изгасне, тялото му ще се превърне в пепел и духът му ще изчезне като мекия въздух.
4. И името ти ще бъде забравено след време и никой няма да ти помни делата. Животът ти ще отмине като следа от облак и ще се разпръсне като мъгла, която е прогонена.
5. Нашето време е сянка, която отминава. И след нашия край няма връщане, защото е така, че никой да не идва отново.
6. Хайде, за да се насладим на добрите неща, които присъстват, нека бързо използваме съществата в младостта.
7. Нека се напълним със скъпо вино и мехлеми. И нека нито едно цвете на пролетта да не премине покрай нас.
8. Нека се увенчаем с рози, преди да са изсъхнали.
9. Нека никой от нас не мине без неговата част. Нека оставим символи на своята радост на всяко място, защото това е нашата порция и нашия жребий.
10. Нека потискаме бедния праведник. Нека не щадим вдовицата, нито да почитаме древните сиви косми на възрастните.
11. Нека нашата сила е законът на справедливостта, защото онова, което е немощно, се оказва, че не струва нищо.
12. Затова нека чакаме праведните, защото не е наш ред и е в противоречие с нашите постъпки. ТОЙ се възхищава на нарушаването на закона и не възрази срещу нашия позор на прегрешенията.
13. ТОЙ изповядва да знае познанието на свещеното и нарича своето дете на Господа.
14. ТОЙ е направен да изобличава нашите мисли.
15. ТОЙ е скръбен към нас, тъй като неговият живот не е като на другите мъже. Неговите начини са по друг начин.
16. Ние го смятаме се за фалшив. ТОЙ не ни въздържа от нашите пътища, както от мръсотията. ТОЙ не произнася праведния да бъде благословен, а го прави да го хвали, че Бог е негов баща.
17. Нека видим дали неговите думи са верни и нека докажем какво ще се случи в накрая.
18. Защото, ако справедливият човек е Син на Всевишния, ТОЙ ще ни помогне и ще ни избави от ръцете на враговете ни.
19. Нека ГО разгледаме с неувереност, за да познаем неговата кротост и да докажем неговото търпение.
20. Нека да ГО осъдим чрез собствените му уста …
    
    

   Изглежда, че Соломон говори за Исус. Но Исус е роден приблизително 900 години след това. Можел ли е Соломон да пророкува идването на Исус? За кого е писал Соломон?

   Това наистина нарушава всичко, което сме смятали, че знаем.
   Соломон наистина звучи недобронамерено, а се твърди, че е най-мъдрият човек в историята.    Интересното е, че Соломон е мъж, който е бил погълнат от окултното, обожавал е множество богове и е имал слабост към за жените. А прочутият Храм на Соломон се счита за духовното родно място на масонството.    Движение, което е (на най-високи нива) свързано с дърпане на конците на големи световни събития и се смята, че е истинската контролираща сила на нашия свят.

      За още много невероятни материали,следвайте "СВЕТЪТ НА НЕПОЗНАТОТО" във Фейсбук.

                 Гледайте видеото:

1. Които умуват криво, думаха в себе си: кратък и печален е нашият живот, и човек не може се избави от смъртта, и никой не познава такъв, който да е освободил някого от ада.

2. Ние сме случайно родени и отпосле ще бъдем като че не сме били: диханието в ноздрите ни е дим, и думата - искра в движението на сърцето ни.

3. Кога тя угасне, тялото ще се обърне в прах, и духът ще се разпилее като рядък въздух;

4. и с време ще се забрави името ни, и никой няма да си спомни за делата ни; и животът ни ще премине като следа от облак, и ще се разпилее като мъгла, разгонена от лъчите на слънцето и отежняла от топлината му.

5. Защото животът ни е като кога сянка премине, и няма за нас връщане от смъртта: положен е печат и никой се не връща.

6. Затова нека се наслаждаваме от сегашните блага и да бързаме да се ползува ме от тоя свят като от младостта:

7. да се наситим със скъпоценно вино и благоухания, и пролетният цвят на живота да ни не отмине;

8. да се увенчаем с рози, преди да са увяхнали;

9. никой от нас да се не лишава от участие в нашата наслада; вредом да оставим следи от веселба, защото това е наш дял и наш жребий.

10. Да притесняваме сиромаха праведник, да не пожалим вдовици, и да се не срамим от многогодишните седини на старец.

11. Силата ни да бъде закон на правдата, защото безсилието се оказва безполезно.

12. Да нагласим примки за праведника, защото той ни е в тягост и се противи на делата ни, укорява ни за грехове против закона и хули ни за греховете на нашето възпитание.

13. обявява се за такъв, който има по знание за Бога, и нарича себе си син на Го спода,

14. пред нас той е изобличение на нашите помисли

15. Тежко ни е и да го гледаме, защото неговият живот не е като живота на другите, и пътищата му се различават от нашите.

16. Той ни смята за гнусота и бяга от нашите пътища като от нечистотии, облажава края на праведните и хвалбиво нарича Бога свой баща.

17. Да видим, прави ли са думите му, и да изпитаме, какъв ще бъде краят му;

18. защото, ако тоя праведник е син Божий. Бог ще го защити и ще го избави от ръката на враговете.

19. Да го изпитаме с обиди и мъки, за да узнаем смирението му и да видим кротостта му;

20. да го осъдим на безчестна смърт, защото, според думите му, имало кой да се грижи за него.

21. Тъй умуваха те, и се измамиха; за щото злобата им ги беше заслепила,

22. и те не познаха тайните Божии, не очакваха награда за светост и не смятаха за достойни наградите на непорочните души

23. Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие

24. ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, които са от неговия дял.