СВЕТЪТ НА НЕПОЗНАТОТО :: Историята на лекар от Бърза помощ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.03.2022 16:09 - Историята на лекар от Бърза помощ

Автор: nepoznatoto Категория: Лични дневници

Прочетен: 1323 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.03.2022 16:10

         Работих като лекар в Бърза помощ в продължение на много години.
Това,което ви разказвам се случи,когато вече имах набран опит и трудов стаж.Оттогава,мислите за това никога не ме напускат.
     Беше истинско.
     Този дъждовен ден карах от работа по крайградската магистрала.Пътят беше мокър и движението бе забавено.Шофирахме с около 50 километра в час.Карах след два автомобила .
     Изведнъж,почти се сблъскахме.Пред мен стана катастрофа.
Една малка спортна кола пресече осовата линия,влезе в насрещното движение и се блъсна в джип.Този джип караше малко пред нашите три коли.
Веднага спрях.Почувствах,че има сериозни проблеми и веднага се обадих на 112. Излязох от колата,за да видя какво се е случило и дали има ранени.
     От джипа идваха стонове,но това означаваше,че хората са живи.
     Тогава отидох встрани от крайпътната канавка,където беше изхвърлен спортният автомобил.В колата имаше две млади момчета.Силата на удара беше избутал двигателя на колата до предните седалки,където седяха младежите.
Момчето на пътническата седалка беше с колан.Виждаше се счупената му ръка, което сякаш показваше жест „Какво,по дяволите,се случи?“.
Заради удара от двигателя,всичко,което беше на предните седалки,беше изместено назад и задната част на колата беше разбита.Главата на шофьора видимо беше много наранена и цялата в кръв.Очевидно беше мъртъв,но реших да измеря пулса му. Усетих пулс в ръката му и чух неравномерното му дишане.
Тялото му беше силно притиснато и заклещено в купето.Щеше да отнеме много време на спасителите да го измъкнат.
     Виждайки,че умира,извиках силно,че не мога да му помогна,и че съжалявам,че го оставям,но други се нуждаят от помощта ми.Всъщност,в сърцето си усещах,че той няма да оцелее.

      Отидох да помагам на тези,които имаха шанс да оцелеят и направих всичко за семейството в джипа.
     Пожарникарите и линейките най-накрая пристигнаха и взеха със себе си жертвите. Цялото семейство имаше наранявания,но всички оцеляха.Майката беше в най-лошо състояние.Имаше сериозна травма на главата и загуби едното си око.
     През останалата част от деня,в главата ми “седяха” образите на тези две момчета в спортния автомобил.
     Късно през нощта,когато се приготвях да си лягам,изведнъж чух някакъв шум в коридора.Шумът ставаше все по-силен и той се приближаваше към стаята ми. Приличаше на нещо тежко,което се влачеше с цялата си сила и след това спираше за отдих.Замръзнах,когато дръжката на вратата ми започна да се върти.След това тя се отвори и аз видях счупена ръка в пролуката.
     Зад вратата стоеше момчето от пътническата седалка и изглеждаше точно,както го видях в колата.Казвам това съвсем сериозно.
То ме погледна и започна да говори.
     Не мога да си спомня точния текст,но същността му беше:
            „Хей! Моят приятел искаше да знаеш,че той те разбира.Искаше да знаеш,че е добре.”
     След това, постоя на вратата още няколко секунди,след което се оттегли в мрака. За известно време чувах как се отдалечава по коридора,със същите силни звуци.
     Тази нощ спах с включени всички светлини в къщата,които имах.И през следващите две седмици също. По-късно научих повече за тези мъртви момчета.
     Бяха ученици от гимназията и се прибираха от турнир по борба.
     Тяхната кола просто се е плъзнала по мокрия път,както беше описано от разследването.Виждайки техните снимки,никога нямаше да разпозная човека,който дойде при мен в нощта.
     На снимката той беше усмихнат и здрав.
     Все още пазя всички изрезки от вестниците за този инцидент.По време на моята 29-годишна практика съм виждал много глупости,но нищо не ме е плашело толкова, колкото този случай.

                 Изпращайте Вашите истории на имейл: nepoznatobg@gmail.com

                          Следвайте "СВЕТЪТ НА НЕПОЗНАТОТО" във Фейсбук.

Нагоре