Постинг
08.03.2022 22:22 -
Любопитни факти след последното дихание (част 1)
Скелет с коса е класическият образ на смъртта в западната култура,но далеч не е единственият.Древните общества олицетворявали “последното дихание” по много начини.
.jpg)
Гърците имали крилатия Танатос,който отрязвал кичур коса,освобождавайки душата от тялото.Скандинавците – мрачната Хел.А сред индусите – богът на смъртта Яма в ярки цветове.
Смъртта (последното дихание) в съвременната наука е деперсонализирана,която е повдигнала покривалото на тайната и е открила сложната картина на биологични и физически процеси,които отделят живите от мъртвите.Но,защо да правим опит да изследваме преживяването на смъртта,ако все още няма връщане назад? Благодарение на тези открития,смъртта в известен смисъл е станала по-разбираема и в същото време “по-чужда” за нас.
Науката за смъртта не е болезнено напомняне за жестокостта на съдбата,а начин за подобряване на състоянието на живите.
Съзнанието продължава след последното дихание.
Много от нас си представят смъртта като нещо като сън.Главата е отпусната,клепачите трептят и се затварят бавно,следва последния дъх – и всичко се изключва.Това е дори хубаво по свой начин.Уви,това е твърде хубаво,за да е истина. Д-р Сам Парниа,ръководител на реанимацията в Медицинския център в Нюйоркския университет,изучава смъртта от дълго време.Той е заключил,че съзнанието продължава да съществува известно време след последното дихание.Мозъчната кора – мислещата част от него – излъчва вълни за още 20 секунди след смъртта. Проучвания върху лабораторни плъхове показват повишаване на мозъчната активност непосредствено след смъртта,което води до възбудено и хипер-тревожно състояние.Ако такива условия се появяват и при хората,това доказва,че в ранните етапи на смъртта,мозъкът остава напълно съзнателен.В същото време,това обяснява защо хора,изпаднали в клинична смърт,понякога си спомнят какво се е случило,въпреки,че са били технически мъртви.
В интервю за LiveScience,д-р Парниа казва:
„Точно както изследователите изследват качествената природа на любовта и съпътстващия го опит,ние се опитваме да разберем точно какво преживяват хората по време на последното дихание.Ние вярваме,че тези чувства неизбежно ще засегнат всички.”
.jpg)
Наскоро Медицинското училище в Йейл получило 32 мозъка на мъртви свине от близката кланица.
Учените искали да ги “възкресят” физиологично.
Изследователите свързват мозъка с перфузионна система,наречена BrainEx.
Разтвор от изкуствена кръв,заедно с кислород и хранителни вещества,се стича до неактивните мозъчни тъкани.Мозъците не само „оживяват”,но някои от техните клетки работят 36 часа.Те консумират и асимилират захар,имунната система работи,а някои дори предават електрически сигнали.
Но,целта на учените не е да създават зомбитата.Тяхната истинска цел е да разработят технология,която ще помогне по-задълбочено да се изучи мозъка и неговите клетъчни функции.А това,от своя страна ще подобри лечението на мозъчните травми и дегенеративните заболявания на нервната система.
За някои части от тялото, смъртта не е край.
Животът след смъртта съществува.Не,науката не е намерила доказателства за задгробния живот.И колко тежи душата,също не се е разбрало.Но,нашите гени живеят дори и след като умрем.
Едно проучване,публикувано в списанието “Отворена биология” на Royal Society, изследва генната експресия на мъртви мишки.Резултатите ги поразили.Повече от хиляда гена остават активни след смъртта,някои от тях дори по-активни,а в някои случаи периодът на активност продължава до четири дни.
Авторът на изследването и професор по микробиология във Вашингтонския университет – Питър Ноубъл заяви пред списание Newsweek News Noeker:
“Ние не очаквахме подобно нещо.Можете ли да си представите:вземете проба след 24 часа от момента на смъртта и броят на транскрипциите се е увеличил? Това е изненада!“
Експресията засяга стреса и имунитета,както и гените на развитието.
Според Ноубъл и неговите съавтори,от това следва,че тялото „се изключва поетапно”, т.е. гръбначните организми умират постепенно,а не едновременно изведнъж.
Енергията остава дори след смъртта.
Но,дори и нашите гени ще изчезнат с времето и ние самите ще се превърнем в „прах“.
Не сте ли прекалено депресирани от тази перспектива?
Но,може да се утешите с факта,че след последното дихание,част от нас ще живее дълго време.Това е нашата енергия.Според първия закон на термодинамиката,енергията,която подхранва живота,не може да бъде унищожена.Тя просто се преражда.Както го обяснява Аарон Фримън:
„Нека физикът да напомни на майка ви,която ридае,за първия закон на термодинамиката,че енергията във Вселената не е създадена или унищожена.Нека майка ви знае,че цялата ви енергия,всяка вибрация от нея,всяка единица топлина, всяка вълна от всяка частица – всичко,което някога е била любимото й дете – ще остане с нея в този свят.Нека физикът да каже на плачещия баща,че по отношение на енергията на Космоса,ти даде точно толкова,колкото си получил.”
.jpg)
Може би клиничната смърт е само парадоксален сън.
Опитът от клинична смърт е различен.Някои казват,че напускат тялото.Други отиват в някой друг свят,където срещат починали роднини.Други пък влизат в класическия сюжет със светлина в края на тунела.Едно нещо ги обединява: какво наистина се случва,не можем да кажем със сигурност.
Както се предполага от проучване,публикувано в списание Neurology,клиничната смърт е гранично състояние на будност и сън.
Учените сравнили оцелелите от клинична смърт с обикновените хора и открили,че те често попадат в състояние на парадоксален сън,когато сънят пречи на будното съзнание.
Кевин Нелсън,професор в Университета на Кентъки и водещ автор на изследването,казва:
„Възможно е за тези,които са оцелели от клиничната смърт,нервната система да се развълнува по специален начин и това е един вид предразположеност към сън с бързо движение на очите.“
Трябва да се отбележи,че изследването има своите ограничения.Във всяка група били интервюирани само 55 участници,а заключенията са направени въз основа на косвени доказателства.Това е основната трудност при изучаване на клиничната смърт. Такива преживявания са изключително редки и не могат да бъдат пресъздадени в лабораторията (да,и никакви етични норми няма да позволят това).
В резултат на това,имаме само фрагментарни данни и те могат да бъдат интерпретирани по различни начини.Но е малко вероятно,душата след смъртта да се „разхожда“.
Като част от един експеримент,1000 снимки били поставени на високо от земята. Тези образи трябвало да се видят от онези,чиято душа напуска тялото и после се връща. Но никой от онези, които преживели сърдечен арест, не ги е видял.Така че, дори и душите им наистина да са напуснали телата им, явно те са имали „за вършене по-важни неща“.
Следвайте "СВЕТЪТ НА НЕПОЗНАТОТО" във Фейсбук.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 65
Архив
