Смъртта в съвременната наука е деперсонализирана,която е повдигнала покривалото на тайната и е открила сложната картина на биологични и физически процеси,които отделят живите от мъртвите.  

     Но,защо да правим опит да изследваме преживяването на смъртта,ако все още няма връщане назад?
Благодарение на тези открития,смъртта в известен смисъл е станала по-разбираема и в същото време “по-чужда” за нас.

                                       И животните оплакват мъртвите си

     Що се отнася до това,още не сме сигурни,но очевидци казват,че това е така.

Членове на една експедиция видели,че слоновете спират,за да „се сбогуват” с мъртвите – дори,ако починалият е от друго стадо.Това ги накарало да стигнат до заключението,че слоновете имат своеобразен „общ отговор“ на смъртта.Делфините също се прощават с мъртвите си другари.А горилите изпълняват редица ритуали около мъртвите.
     Погребални ритуали,подобни в човешкия свят,не се забелязват в дивата природа – това изисква абстрактно мислене – но това поведение обаче показва,че животните са наясно със смъртта и реагират на нея.

     Както Джейсън Голдман пише в Би Би Си:

                „За всеки уникален аспект на нашия живот,който е уникален за нашия вид,има стотици,които се наблюдават в животинския свят.Да се ​​дават на животни човешки чувства е все още противоречиво,но е важно да се помни,че ние сме животни по свой собствен начин.”
 

                                Кой първи е помислил да погребва мъртвите?

     Изследвайки различни култури,антропологът Доналд Браун намира стотици прилики.Освен това,всяка култура има свой начин да почита и да оплаква мъртвите.
Но,кой първи е помислил за това?Хора или по-ранни хоминиди?
Отговорът на този въпрос не е лесен за намиране – той се губи в сивата мъгла на древността.Но имаме кандидат и това е Хомо наледи.
      Вкаменените останки от този примат се намират в пещерата „Изгряваща звезда“,в люлката на човечеството в Южна Африка.Вертикален люк и няколко отвора водят към пещерата.
     Изследователите подозират,че всички тези същества не са били там случайно.Те изключват вероятността от колапс или друго природно бедствие.Изглежда,че специално е замислено,а учените стигат до заключението,че пещерата е служила на Хомо наледи като гробище.Не всички са съгласни с тях,а за да се отговори на този въпрос недвусмислено,са необходими допълнителни изследвания.
     За повечето от нас границата между живота и смъртта е очевидна.Човекът е жив или мъртъв.За мнозина,това се разбира от самосебе си и остава само да се радваме,че няма съмнения по този въпрос.
     Но,хората със Синдром на Котард не виждат тази разлика.
През 1882 г.,това рядко психично разстройство е описано от д-р Жул Котард. Пациентите твърдят,че са мъртви от дълго време,че им липсват части от телата или,че са загубили душата си.
     Това води до отчаяние и безнадеждност – пациентите пренебрегват здравето си и им е трудно да възприемат адекватно обективната реалност.
      53-годишната Филипина твърдяла,че мирише на гнила риба и настоявала тя да бъде откарана в моргата и да я оставят там.За щастие,комбинация от антипсихотици и антидепресанти й помогнала.Известно е,че при правилния избор на лекарства,това сериозно психично разстройство е лечимо.
 

                 Вярно ли е, че косата и ноктите растат дори след смъртта?

     Не е вярно.Това е мит,но има биологично обяснение.
     След смъртта,косата и ноктите не могат да растат,защото нови клетки престават да се появяват.Клетъчното делене захранва глюкозата и за разделянето на клетките е нужен от кислород.След смъртта и двете престават да действат.
     Липсва вода,което води до дехидратация.Когато кожата на трупа изсъхне,тя се отдръпва от ноктите и те изглеждат по-дълги.Кожата се стяга около лицето и поради това изглежда,че е пораснала брада.Тези промени се приемат като признаци на растеж.
     Любопитно е,че по този начин, с този “растеж” на косата и ноктите след смъртта,са се появили приказки за вампири и други нощни същества.Когато нашите предци изкопавали свежи трупове и намирали „пораснали“ нокти,коса,брада и петна от кръв около устата (резултат от естествено натрупване на кръв),те ярко си представяли духовете и разказвали легенди.

     Което,разбира се,не изключва наличието на нощни същества … Знаем ли?
 

                                                                 Защо умираме?

       Хората,които са преминали 110-та си година,се наричат ​​супердълголетни и тези случаи са редки.Но,има и такива,които живеят до 120 години.
Французойката Жана Калмент остава най-старият човек в историята – тя е живяла 122 години.
      Но защо изобщо умираме?
Ако отхвърлим духовните и екзистенциалните обяснения,най-простият отговор е,че след определен момент природата се „отървава“ от нас.
     От гледна точка на еволюцията,смисълът на живота е да прехвърли гените към потомството.Затова,някои видове умират скоро след размножаването.Например, сьомгата умира веднага след хвърляне на хайвера.
     Хората са малко по-различни.
Ние инвестираме повече в децата,така че трябва да живеем по-дълго,за да се грижим за потомството.Но,човешкият живот далеч надхвърля репродуктивната възраст.Това ни позволява да инвестираме време и енергия в отглеждането на нашите внуци (които също носят нашите гени).
     Но,ако бабите и дядовците имат толкова голяма полза,тогава защо лимитът е определен в границата на около сто години?
     Защото за повече,нашата еволюция не е проектирана.Нервните клетки не се размножават,мозъкът и сърцето отслабват,и ние умираме.


 

     Ако еволюцията изискваше да останем по-дълго живи,„ключовете“ нямаше да работят.Но,както знаем,еволюцията изисква смърт,за да се поддържа и развива механизмът на адаптация.

      Рано или късно,нашите деца сами ще станат баби и дядовци,и нашите гени ще продължат към бъдещите поколения.                       

                              Следвайте "СВЕТЪТ НА НЕПОЗНАТОТО" във Фейсбук.